Отдавна не бях виждал стадиона, толкова пълен. Разбира се, можеше и повече, но въпреки всичко, това беше голям жест към момчетата от младежкия национален отбор. Жалко, че в начина на игра на тези момчета видях същия манталитет като у представителния ни тим. Страхотно първо полувреме, което ни накара да се гордеем, последвано от пълен хаос в играта през второто полувреме. Незнам дали причината беше чисто физическа, в лицето на умората или просто психиката им не издържа, но ако искаме да бъдем достоен противник, ще трябва да поработим върху това.Дано имаме повече поводи да пълним любимия стадион и за вбъдеще.